В процепа от лунна светлина
Ръката ти, в нежността присвита,
ще кажа без да влагам сантимент,
така красиво върху мен извита,
е истински любовен орнамент.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Коляното, решително поело,
разсича лунните лъчи
и прави нещо много смело,
което на ветрило ми личи.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Ветрилото полека се разтваря
и тръгвам възхитен по таз пътека,
а то с глас невинен проговаря,
разказвайки съдбата си нелека.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Така, с тебе, изградили храм,
вървим, смирени в добрина
и виждаме го – той е там,
във взаимната ни ведрина.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Навлизаме с Лъки в светлината
през процепа на тази прошка,
която озарява ведрината
на степен над любовна брошка. -
Че тази щедра ведрина
по-скъпа е от всяка брошка
разбрал ли го е някой до сега,
за да дири в светлината прошка.
Коляното...ах, Мо, това коляно
разтваря процепа на лунните лъчи-
сърцето от любов пияно
показва, че в очите ми личи.
-
Здравей, Риа!
Ама те поетите могат ли да любят някоя жена? Та нали ако го направят, ще спрат да пишат ля....ля...ля...
Поздрав! -
Привет Мойра!
Добре дошла! -
Етчи,
Сантиментът е адресиран към читателя... -
Като песен е стихът ти,
различен... -
Щом орнамента е с любовен намек
и има много нежност и интимност
Няма как съвсем сам да е човек
неминуемо се стига до взаимност
-
В началото,
с любовен орнамент,
положих
полъха интимен
и тук възникна
сантимент:
процеса да следим
като взаимен. -
Случва се така в живота
че често се допуска грешка
Ала прекрасно е щом любовта
чрез страстта ни дава прошка
Приемете коментара-брошка
-
Здравей, Златке! Жестоко ме хвана, но ми и помагаш. Ключов термин на твоя коментар е "натрапена", но разбрана като "патос на внушението". След като приемем, че сме наясно с характера на текста и неговият прочит има тази особеност да се движи по линията на внушението. Отхвърляме всеки свян, за да прочетем текста и тогава се гмурваме в непосредствено любовното, за да открием истинското съдържание на "прошката" като страна на страстта, а "брошката" си е чиста еротична метафора. Леле, изпотих се, докато ви го обясня - нали още нямам 18?
Поздрав! Успя да ме предизвикаш! -
Анета,
Коментарът ти много ме подпомага, особено в съчетание с нрава ти свенлив, от който ще се наложи временно да се откажеш - само за този коментар, де!
Поздрав! -
Валери, какво е това четири пъти повторено брошка и прошка. По-скоро ми звучи като натрапена идея на читателя. Искрена съм, Валери, и първия куплет ме грабна. Другото звучи като непременно
Нали сме различни -
Ами , аз допускам
какъв е този стих
Затова и препускам
с моя нрав свенлив
Ама чакам да дойде и Лъки
За двама ви са моите усмивки
-
Здравей, Анета!
С безпогрешната си интуиция ти попадаш в целта - поривът скрит на тази творба задава и нейния характер. Защо ли не извикам Лъки да ни каже този стих към кои спада.
Благодаря ти! -
Хорска злоба ли откривам тук
или някой прави все на пук
Как така може да се сложи двойка
кой решава и коя е тази прослойка
За стиха:
Тук аз виждам порив скрит
или може би поне прикрит
Щом този сайт е "Откровения"
защо да има оценки и вълнения
Двойката не знам от кой е,но усмивката е от мен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
избухва в мен възхита
и тя в мълчанието говори,
но нищо повече не пита.