Jul 26, 2006, 6:59 PM

В процепа от лунна светлина

  Poetry
836 0 16

 

 

Ръката ти, в нежността присвита,

ще кажа без да влагам сантимент,

така красиво върху мен извита,

е истински любовен орнамент.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

 

Коляното, решително поело,

разсича лунните лъчи

и прави нещо много смело,

което на ветрило ми личи.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

 

Ветрилото полека се разтваря

и тръгвам възхитен по таз пътека,

а то с глас невинен проговаря,

разказвайки съдбата си нелека.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

 

Така, с тебе, изградили храм,

вървим, смирени в добрина

и виждаме го – той е там,

във взаимната ни ведрина.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ветрилото, когато се разтвори,
    избухва в мен възхита
    и тя в мълчанието говори,
    но нищо повече не пита.
  • Навлизаме с Лъки в светлината
    през процепа на тази прошка,
    която озарява ведрината
    на степен над любовна брошка.
  • Че тази щедра ведрина
    по-скъпа е от всяка брошка
    разбрал ли го е някой до сега,
    за да дири в светлината прошка.


    Коляното...ах, Мо, това коляно
    разтваря процепа на лунните лъчи-
    сърцето от любов пияно
    показва, че в очите ми личи.


  • Здравей, Риа!
    Ама те поетите могат ли да любят някоя жена? Та нали ако го направят, ще спрат да пишат ля....ля...ля...
    Поздрав!
  • Привет Мойра!
    Добре дошла!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...