В пролуката на сенките
Мъгливи думи в неми изречения.
Изстинали очи, безцветно сиви.
Живеем във различни измерения...
Живеем ли, или така си мислим?
Докосвам те със пръстите студени.
До тебе съм, ала дали - не зная.
Говоря. Ти не чуваш глас от мене.
Световете ни - крещящи малки тайни.
Сенки призрачни, измамна - светлината.
За слепите очите са ненужни.
Лъчите са безжизнена среда,
в която вече станали сме чужди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados