12 дек. 2006 г., 15:36

В пролуката на сенките

Поэзия

753 0 6

Мъгливи думи в неми изречения.
Изстинали очи, безцветно сиви.
Живеем във различни измерения...
Живеем ли, или така си мислим?

Докосвам те със пръстите студени.
До тебе съм, ала дали - не зная.
Говоря. Ти не чуваш глас от мене.
Световете ни - крещящи малки тайни.

Сенки призрачни, измамна - светлината.
За слепите очите са ненужни.
Лъчите са безжизнена среда,
в която вече станали сме чужди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Страхотен както винаги!!!

2007-08-08T07:09:50+03:00
Ружена (Ружена)

"Мъгливи думи в неми изречения.
Изстинали очи, безцветно сиви.
Живеем във различни измерения..."-силен стих,отчуждението е съвсем осезаемо.

Нито е любов,нито война-
някакво студено безразличие.
Как успяваме да стигнем до това,
след като безкрайно се обичахме?

2006-12-13T00:29:16+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

разплака ме Найдене...
отчуждението е тъжно нещо.
поздравления!!!

2006-12-12T20:56:22+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Колко точно си го казал! Хубав е стихът ти, както винаги! Поздравления! Жалко само, че в живота, много често хората си стават чужди!

2006-12-12T19:49:56+02:00
изречена (Мая Попова)

тъжно е. всяко отчуждаване и раздяла са такива.

2006-12-12T17:54:14+02:00