11 mar 2009, 11:47  

В първата сряда 

  Poesía » Otra
834 0 17


Тъкмо към края на битието,
в първата сряда от есента,
някой покани ме нейде, където
още не беше ми стъпвал крака.

Беше красиво, беше ужасно -
още ми лепне устата от смях...
Зная, че случи се нещо прeкрасно.
Само на мене защо? - не разбрах.

Странно - почувствах се толкова жива -
сякаш не съм и била досега...
Maй си изгубих всичкото сиво
в първата сряда от есента.

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??