Mar 11, 2009, 11:47 AM  

В първата сряда

  Poetry » Other
973 0 17


Тъкмо към края на битието,
в първата сряда от есента,
някой покани ме нейде, където
още не беше ми стъпвал крака.

Беше красиво, беше ужасно -
още ми лепне устата от смях...
Зная, че случи се нещо прeкрасно.
Само на мене защо? - не разбрах.

Странно - почувствах се толкова жива -
сякаш не съм и била досега...
Maй си изгубих всичкото сиво
в първата сряда от есента.

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...