19 mar 2009, 10:33

В разцъфтяла красота

1K 0 19

 

В ъгълчето на душата ти

нежно съм попила аз -

с тази радост ме закичи,

подари ми пролетта.

 

Ври зеленото в тревичките,

пълни с дъхав аромат,

аз съм - твоята любима,

ти си - моята любов.

 

Тази пролет е красавица,

свири жизнен хоровод,

пролетна луна дарява ни,

слънчев от любов живот.

 

И прегърнати сме истински

в разцъфтяла красота,

Пролет моя, моя истинска -

аз пред тебе коленича.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за тази зареждаща красота!
  • Здравей, отново! Отговарям ти, защо искам твоето мнение - защото се отнасяш сериозно към поезията!
    Дублирането на двата коментара, не знам как е станало, ако това те притеснява - изтривам го единия.
    И защо не, хубаво е, че те четат, тъй като и ти четеш тях. Всъщност, ако искаш можеш да ме коментираш само на ел. ми поща. Няма лошо! Не виждам какво смешно е имало в моите два последователни коментара - стихът ти ми хареса - това съм казала.
    Поздрави на всички в този сайт, защото всички са по своему интересни, талантливи и все пак добронамерени!
  • Усещаш пролетта, защото обичаш, Весе! Поздрав!
  • Благодаря за коментара за моята "Съдба". Ще последвам съвета, макар че имах предвид "не истински", а не "неистински", а и творбите ми минават през редактор и не бяха коригирани тези думи - аз не съм Автор+!
    Причината да бъда хаплива, е за да ми обърнеш внимание. Пишеш по-различно от мен, не че е лошо, и затова исках твоят искрен, а не напудрен коментар. Благодаря.
    Стихчето ти за пролетта ми хареса, интересно е това, че на места няма рима. Особено ми харесва как завършваш - неочаквано.
  • Боже-е-е-е,човек когато обича,колко сетивен става.Улавя най-красивата минута и я споделя с нас.
    Щастливец е Веси човекът до теб!
    И нека е задълго!
    И за него...!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...