19 мар. 2009 г., 10:33

В разцъфтяла красота

1K 0 19

 

В ъгълчето на душата ти

нежно съм попила аз -

с тази радост ме закичи,

подари ми пролетта.

 

Ври зеленото в тревичките,

пълни с дъхав аромат,

аз съм - твоята любима,

ти си - моята любов.

 

Тази пролет е красавица,

свири жизнен хоровод,

пролетна луна дарява ни,

слънчев от любов живот.

 

И прегърнати сме истински

в разцъфтяла красота,

Пролет моя, моя истинска -

аз пред тебе коленича.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за тази зареждаща красота!
  • Здравей, отново! Отговарям ти, защо искам твоето мнение - защото се отнасяш сериозно към поезията!
    Дублирането на двата коментара, не знам как е станало, ако това те притеснява - изтривам го единия.
    И защо не, хубаво е, че те четат, тъй като и ти четеш тях. Всъщност, ако искаш можеш да ме коментираш само на ел. ми поща. Няма лошо! Не виждам какво смешно е имало в моите два последователни коментара - стихът ти ми хареса - това съм казала.
    Поздрави на всички в този сайт, защото всички са по своему интересни, талантливи и все пак добронамерени!
  • Усещаш пролетта, защото обичаш, Весе! Поздрав!
  • Благодаря за коментара за моята "Съдба". Ще последвам съвета, макар че имах предвид "не истински", а не "неистински", а и творбите ми минават през редактор и не бяха коригирани тези думи - аз не съм Автор+!
    Причината да бъда хаплива, е за да ми обърнеш внимание. Пишеш по-различно от мен, не че е лошо, и затова исках твоят искрен, а не напудрен коментар. Благодаря.
    Стихчето ти за пролетта ми хареса, интересно е това, че на места няма рима. Особено ми харесва как завършваш - неочаквано.
  • Боже-е-е-е,човек когато обича,колко сетивен става.Улавя най-красивата минута и я споделя с нас.
    Щастливец е Веси човекът до теб!
    И нека е задълго!
    И за него...!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...