19.03.2009 г., 10:33

В разцъфтяла красота

1K 0 19

 

В ъгълчето на душата ти

нежно съм попила аз -

с тази радост ме закичи,

подари ми пролетта.

 

Ври зеленото в тревичките,

пълни с дъхав аромат,

аз съм - твоята любима,

ти си - моята любов.

 

Тази пролет е красавица,

свири жизнен хоровод,

пролетна луна дарява ни,

слънчев от любов живот.

 

И прегърнати сме истински

в разцъфтяла красота,

Пролет моя, моя истинска -

аз пред тебе коленича.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за тази зареждаща красота!
  • Здравей, отново! Отговарям ти, защо искам твоето мнение - защото се отнасяш сериозно към поезията!
    Дублирането на двата коментара, не знам как е станало, ако това те притеснява - изтривам го единия.
    И защо не, хубаво е, че те четат, тъй като и ти четеш тях. Всъщност, ако искаш можеш да ме коментираш само на ел. ми поща. Няма лошо! Не виждам какво смешно е имало в моите два последователни коментара - стихът ти ми хареса - това съм казала.
    Поздрави на всички в този сайт, защото всички са по своему интересни, талантливи и все пак добронамерени!
  • Усещаш пролетта, защото обичаш, Весе! Поздрав!
  • Благодаря за коментара за моята "Съдба". Ще последвам съвета, макар че имах предвид "не истински", а не "неистински", а и творбите ми минават през редактор и не бяха коригирани тези думи - аз не съм Автор+!
    Причината да бъда хаплива, е за да ми обърнеш внимание. Пишеш по-различно от мен, не че е лошо, и затова исках твоят искрен, а не напудрен коментар. Благодаря.
    Стихчето ти за пролетта ми хареса, интересно е това, че на места няма рима. Особено ми харесва как завършваш - неочаквано.
  • Боже-е-е-е,човек когато обича,колко сетивен става.Улавя най-красивата минута и я споделя с нас.
    Щастливец е Веси човекът до теб!
    И нека е задълго!
    И за него...!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...