19.03.2009 г., 10:33

В разцъфтяла красота

1K 0 19

 

В ъгълчето на душата ти

нежно съм попила аз -

с тази радост ме закичи,

подари ми пролетта.

 

Ври зеленото в тревичките,

пълни с дъхав аромат,

аз съм - твоята любима,

ти си - моята любов.

 

Тази пролет е красавица,

свири жизнен хоровод,

пролетна луна дарява ни,

слънчев от любов живот.

 

И прегърнати сме истински

в разцъфтяла красота,

Пролет моя, моя истинска -

аз пред тебе коленича.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за тази зареждаща красота!
  • Здравей, отново! Отговарям ти, защо искам твоето мнение - защото се отнасяш сериозно към поезията!
    Дублирането на двата коментара, не знам как е станало, ако това те притеснява - изтривам го единия.
    И защо не, хубаво е, че те четат, тъй като и ти четеш тях. Всъщност, ако искаш можеш да ме коментираш само на ел. ми поща. Няма лошо! Не виждам какво смешно е имало в моите два последователни коментара - стихът ти ми хареса - това съм казала.
    Поздрави на всички в този сайт, защото всички са по своему интересни, талантливи и все пак добронамерени!
  • Усещаш пролетта, защото обичаш, Весе! Поздрав!
  • Благодаря за коментара за моята "Съдба". Ще последвам съвета, макар че имах предвид "не истински", а не "неистински", а и творбите ми минават през редактор и не бяха коригирани тези думи - аз не съм Автор+!
    Причината да бъда хаплива, е за да ми обърнеш внимание. Пишеш по-различно от мен, не че е лошо, и затова исках твоят искрен, а не напудрен коментар. Благодаря.
    Стихчето ти за пролетта ми хареса, интересно е това, че на места няма рима. Особено ми харесва как завършваш - неочаквано.
  • Боже-е-е-е,човек когато обича,колко сетивен става.Улавя най-красивата минута и я споделя с нас.
    Щастливец е Веси човекът до теб!
    И нека е задълго!
    И за него...!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...