9 mar 2022, 9:58

В различни пътища

411 0 2

      

     В различни пътища

 

Най-синьото – небесните простори,

във шепите си нося аз.

Сърцето ми със всеки облак спори

във утрото и в този час.

 

Дори дъждът в ръцете ми се скрива,

кристални капчици вода,

една сълза лицето ми намира

и с нея идва любовта.

 

Когато бурята навън утихне,

денят се ражда в светлина.

Не може слънцето да ни отмине

със златната си красота.

 

Но не решили своите проблеми,

в различни пътища вървим,

на щастието крайните предели,

за себе си ще задържим.

           Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...