В различни пътища
В различни пътища
Най-синьото – небесните простори,
във шепите си нося аз.
Сърцето ми със всеки облак спори
във утрото и в този час.
Дори дъждът в ръцете ми се скрива,
кристални капчици вода,
една сълза лицето ми намира
и с нея идва любовта.
Когато бурята навън утихне,
денят се ражда в светлина.
Не може слънцето да ни отмине
със златната си красота.
Но не решили своите проблеми,
в различни пътища вървим,
на щастието крайните предели,
за себе си ще задържим.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
