В различни пътища
Най-синьото – небесните простори,
във шепите си нося аз.
Сърцето ми със всеки облак спори
във утрото и в този час.
Дори дъждът в ръцете ми се скрива,
кристални капчици вода,
една сълза лицето ми намира
и с нея идва любовта.
Когато бурята навън утихне,
денят се ражда в светлина.
Не може слънцето да ни отмине ...