Колко ми отива розовият цвят!
Изплитам с бисерни игли мечтите,
в розово дантелите блестят
и багрят с нежност скуката на дните.
Колко ми отива розовият цвят!
Облечена във него съм момиче,
в очите ми сълзи и смях блестят,
сърцето с трепет пак обича.
Колко ми отива розовият цвят,
обагрил устните ми с твоята целувка,
когато върна в моят свят
кристалната, изгубена обувка! ...