23.03.2016 г., 7:55

В розово

599 0 5

Колко ми отива розовият цвят!

Изплитам с бисерни игли мечтите,

в розово дантелите блестят

и багрят с нежност скуката на дните.

 

Колко ми отива розовият цвят!

Облечена във него съм момиче,

в очите ми сълзи и смях блестят,

сърцето с трепет пак обича.

 

Колко ми отива розовият цвят,

обагрил устните ми с твоята целувка,

когато върна в моят свят

кристалната, изгубена обувка!

 

Колко розови са идващите дни

и колко обич розова от тях прелива!

Обичам те, обичаш ме и ти,

във розово безумно съм щастлива.

 

23.02.2016г.

Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...