Mar 23, 2016, 7:55 AM

В розово

  Poetry » Other
598 0 5

Колко ми отива розовият цвят!

Изплитам с бисерни игли мечтите,

в розово дантелите блестят

и багрят с нежност скуката на дните.

 

Колко ми отива розовият цвят!

Облечена във него съм момиче,

в очите ми сълзи и смях блестят,

сърцето с трепет пак обича.

 

Колко ми отива розовият цвят,

обагрил устните ми с твоята целувка,

когато върна в моят свят

кристалната, изгубена обувка!

 

Колко розови са идващите дни

и колко обич розова от тях прелива!

Обичам те, обичаш ме и ти,

във розово безумно съм щастлива.

 

23.02.2016г.

Бадемов Цвят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...