В самотната нощ

30 oct 2011, 11:57

Poesía » De amor

446 0 2

В самотната нощ

Венера когато в небето изгрее

и почне да пръска щастливи лъчи,
и щом от Балкана вечерник повее -
аз пак съм човекът с най-много мечти...

Космични загадки изпълват небето...

Нощта ме поръсва със сребърен прах..
И, вместо да пее, ми плаче сърцето.
Защо е тъгата - аз бързо разбрах!

Затуй, че и днеска при мене те няма!
И Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе, с любов най-голяма.
Навярно и тебе за туй те боли…

А бихме могли да да броиме звездите.
В прегръдката да ни опива Нощта…
В едно да се слеят телата, душите
и никога да не делим любовта!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.