В самотната нощ
В самотната нощ
Венера когато в небето изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и щом от Балкана вечерник повее -
аз пак съм човекът с най-много мечти...
Космични загадки изпълват небето...
Нощта ме поръсва със сребърен прах..
И, вместо да пее, ми плаче сърцето.
Защо е тъгата - аз бързо разбрах!
Затуй, че и днеска при мене те няма!
И Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе, с любов най-голяма.
Навярно и тебе за туй те боли…
А бихме могли да да броиме звездите.
В прегръдката да ни опива Нощта…
В едно да се слеят телата, душите
и никога да не делим любовта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
