В самотната нощ1
Щом горе в небето Венера изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти...
Космични загадки се носят в небето.
Нощта ни поръсва със сребърен прах.
И вместо да пее, ми плаче сърцето.
Тъгата защо е, аз бързо разбрах.
Затуй, че и днеска при мене те няма
и Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе с любов най-голяма... ...