В самотната нощ 1
В самотната нощ1
Щом горе в небето Венера изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти...
Космични загадки се носят в небето.
Нощта ни поръсва със сребърен прах.
И вместо да пее, ми плаче сърцето.
Тъгата защо е, аз бързо разбрах.
Затуй, че и днеска при мене те няма
и Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе с любов най-голяма...
Навярно и тебе затуй те боли?!
А бихме могли да броиме звездите!...
В прегръдката да ни прегръща Нощта…
В едно да се слеят телата с душите!
И никога да не делим любовта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
