Nov 3, 2011, 10:59 AM

В самотната нощ 1

  Poetry » Love
524 0 3

В  самотната нощ1

 

Щом горе в небето Венера изгрее

и почне да пръска щастливи лъчи,
 и  от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти...

 

Космични загадки се носят в небето.
Нощта ни поръсва със сребърен прах.
И вместо да пее, ми плаче сърцето.
  Тъгата защо  е,  аз бързо разбрах.

 

Затуй, че и днеска при мене те няма
и Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе с любов най-голяма...
Навярно и тебе затуй те боли?!

 

А бихме могли да броиме звездите!...
В прегръдката да ни прегръща Нощта…
В едно да се слеят телата с душите!
И никога да не делим любовта!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение е един рикъвър на едно друго със същото почти име.На няколко пъти се опитах да го изтрия, но не успях, затова тук-таме го промених!Моля да ме извините за този грях!
  • !!!
  • !..........

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...