Hekredel (Христо Славов)
1524 419
Nov 3, 2011, 10:59 AM

В самотната нощ 1 

  Poetry » Love
409 0 3

В  самотната нощ1

 

Щом горе в небето Венера изгрее

и почне да пръска щастливи лъчи,
 и  от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти...

 

Космични загадки се носят в небето.
Нощта ни поръсва със сребърен прах.
И вместо да пее, ми плаче сърцето.
  Тъгата защо  е,  аз бързо разбрах.

 

Затуй, че и днеска при мене те няма
и Самотата сега ни дели!
Аз страдам за тебе с любов най-голяма...
Навярно и тебе затуй те боли?!

 

А бихме могли да броиме звездите!...
В прегръдката да ни прегръща Нощта…
В едно да се слеят телата с душите!
И никога да не делим любовта!...

 

© Христо Славов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това стихотворение е един рикъвър на едно друго със същото почти име.На няколко пъти се опитах да го изтрия, но не успях, затова тук-таме го промених!Моля да ме извините за този грях!
  • !!!
  • !..........
Random works
: ??:??