Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
13 feb 2016, 19:26

В самотните ъгли на времето...

  Poesía » Otra
799 0 3

Изморих се от думи,

толкова думи!....

Все един и същи...

болезнени... високопарни...

Изгубват се в пукнатините на душата ми,

и дълго ме пробождат... докрай!...

В сънищата,

в дните,

в изпохапаните ми от нервност нокти...

в абсолютния безкрай на ума!

Чаша червено вино

на масата...

навярно, приготвена за мен...

Отпивам само една глътка

от кръвта на Любовта...

Ранена от огън,

ранена от ръцете ти,

ранена от моите устни,

ранена от нощта на очите ти,

ранена от безмилостни бягства,

в самотните ъгли на времето.

Заспивам... 
във мислите ти...
завинаги...

aвтор: Моника Валерѝ
дата: 12.01.2016 г. 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0