В самотните ъгли на времето...
Изморих се от думи,
толкова думи!....
Все един и същи...
болезнени... високопарни...
Изгубват се в пукнатините на душата ми,
и дълго ме пробождат... докрай!...
В сънищата,
в дните,
в изпохапаните ми от нервност нокти...
в абсолютния безкрай на ума!
Чаша червено вино
на масата...
навярно, приготвена за мен...
Отпивам само една глътка
от кръвта на Любовта...
Ранена от огън,
ранена от ръцете ти,
ранена от моите устни,
ранена от нощта на очите ти,
ранена от безмилостни бягства,
в самотните ъгли на времето.
Заспивам...
във мислите ти...
завинаги...
aвтор: Моника Валерѝ
дата: 12.01.2016 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены
