Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
13.02.2016 г., 19:26

В самотните ъгли на времето...

791 0 3

Изморих се от думи,

толкова думи!....

Все един и същи...

болезнени... високопарни...

Изгубват се в пукнатините на душата ми,

и дълго ме пробождат... докрай!...

В сънищата,

в дните,

в изпохапаните ми от нервност нокти...

в абсолютния безкрай на ума!

Чаша червено вино

на масата...

навярно, приготвена за мен...

Отпивам само една глътка

от кръвта на Любовта...

Ранена от огън,

ранена от ръцете ти,

ранена от моите устни,

ранена от нощта на очите ти,

ранена от безмилостни бягства,

в самотните ъгли на времето.

Заспивам... 
във мислите ти...
завинаги...

aвтор: Моника Валерѝ
дата: 12.01.2016 г. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0