В себе си...

Poesía » Otra

539 0 2

Да надникнем във себе си. В бездната.

Над „АЗ”–а да се надвесим.

Суетата си – безполезната -

на прах да стрием и смесим

със нови чувства, покълнали

във нова пръст – чиста и млада.
В черната си същност надзърнали,

да не мечтаем награда

за добротата си, често изкуствена,

за тъй наречената човечност...

Дори като богове да се чувстваме,

да помним, че въобще не сме вечни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

oksimoron (Христов)

:!!

2013-02-09T15:28:23+02:00
лъвче (Лъки)

"Суетата си – безполезната -
на прах да стрием и смесим"
Можем ли? Крещи рогатото ни Его,
оковите подрънкват все по-тежки,
загубили цвета в очите си
живеем. Малки неразумни пешки!

2013-02-09T13:59:17+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0