9 февр. 2013 г., 11:24

В себе си...

542 0 2

Да надникнем във себе си. В бездната.

Над „АЗ”–а да се надвесим.

Суетата си – безполезната - 

на прах да стрием и смесим

 

със нови чувства, покълнали

във нова пръст – чиста и млада.
В черната си същност надзърнали,

да не мечтаем награда

 

за добротата си, често изкуствена,

за тъй наречената човечност...

Дори като богове да се чувстваме,

да помним, че въобще не сме вечни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • :!!
  • "Суетата си – безполезната -
    на прах да стрием и смесим"
    Можем ли? Крещи рогатото ни Его,
    оковите подрънкват все по-тежки,
    загубили цвета в очите си
    живеем. Малки неразумни пешки!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...