В себе си...
Да надникнем във себе си. В бездната.
Над „АЗ”–а да се надвесим.
Суетата си – безполезната -
на прах да стрием и смесим
със нови чувства, покълнали
във нова пръст – чиста и млада.
В черната си същност надзърнали,
да не мечтаем награда
за добротата си, често изкуствена,
за тъй наречената човечност...
Дори като богове да се чувстваме,
да помним, че въобще не сме вечни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
