Да надникнем във себе си. В бездната.
Над „АЗ”–а да се надвесим.
Суетата си – безполезната -
на прах да стрием и смесим
със нови чувства, покълнали
във нова пръст – чиста и млада.
В черната си същност надзърнали,
да не мечтаем награда
за добротата си, често изкуствена,
за тъй наречената човечност...
Дори като богове да се чувстваме,
да помним, че въобще не сме вечни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
