В себе си
Като капка дъжд се давя в себе си,
от сянката си образ блед, уж огледален...
косите ми, сега от вятъра се движат
като платна на кораб,
безнадеждно плаващ срещу бурята,
очите ми ревниво в огледалото поглеждат,
а себе си ли виждат или някой чужд на свое място?
Веднъж говорех за крилете си,
които топлеха ме,
а сега са почернели, изгорели...
устните ми онемели,
гърлото пресъхнало,
ръцете смели, сега са побледнели,
Сега... дъждът крилете ми не мие,
а ги рони и унищожава.
И нещо вътре в мене мира не ми дава,
но знам ли - то е там - не може да излезе,
боли ли, пари ли... не мога да ви кажа,
но чувствам, че към ада ме понесе.
Внедрих в съзнанието си да се отричам,
мечтах да порасна,
сега към детството си тичам.
Мечтах си да ви мразя,
но, по дяволите, още ви обичам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Биляна Бозинарева Todos los derechos reservados
Радвам се че ти хресва. 
