bidba (Биляна Бозинарева)
12 48
Aug 13, 2008, 2:06 PM

В себе си 

  Poetry » Other
949 0 2

Като капка дъжд се давя в себе си,
от сянката си образ блед, уж огледален...
косите ми, сега от вятъра се движат 
като платна на кораб, 
безнадеждно плаващ срещу бурята,
очите ми ревниво в огледалото поглеждат,
а себе си ли виждат или някой чужд на свое място?
Веднъж говорех за крилете си,
които топлеха ме,
а сега са почернели, изгорели...
устните ми онемели,
гърлото пресъхнало,
ръцете смели, сега са побледнели,
Сега... дъждът крилете ми не мие,
а ги рони и унищожава.
И нещо вътре в мене мира не ми дава,
но знам ли - то е там - не може да излезе,
боли ли, пари ли... не мога да ви кажа,
но чувствам, че към ада ме понесе.
Внедрих в съзнанието си да се отричам,
мечтах да порасна,
сега към детството си тичам.
Мечтах си да ви мразя,
но, по дяволите, още ви обичам.

© Биляна Бозинарева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се че ти хресва.
  • Внедрих в съзнанието си да се отричам,
    мечтах да порасна,
    сега към детството си тичам.
    Мечтах си да ви мразя,
    но, по дяволите, още ви обичам.

    Любимата ми част. Браво!!!
Random works
: ??:??