16 mar 2018, 16:42

В сегашно време…

1.7K 0 2

В сегашно време…

 

В сегашно време диша моят свят,

чертае той реални коловози,

а пътя ми от слънцето огрян,

към бъдното замислено се носи.

 

Танцувам аз под вчерашния дъжд,

в дълбокото ми птиците се скитат,

а после те откривам отведнъж,

очите ми със твоите се сплитат.

 

И пак съм цяла някак си в съня

една надежда тихо ме омайва,

свободна съм и трепетно горя,

а вятърът снагата ми извайва.

 

Усещам любовта ти като стон,

отронен от магическа китара,

душите ни се стрелват във синхрон,

пак слънцето след нас се разпилява.

 

Със утрото се връщам вътре в мен,

една жена - създадена звездица,

живота ми от твоя бряг спасен

ме пренаписва в профил на светица.

 

16.03.2018 г.
Елица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...