16 mar 2018, 16:42

В сегашно време…

1.7K 0 2

В сегашно време…

 

В сегашно време диша моят свят,

чертае той реални коловози,

а пътя ми от слънцето огрян,

към бъдното замислено се носи.

 

Танцувам аз под вчерашния дъжд,

в дълбокото ми птиците се скитат,

а после те откривам отведнъж,

очите ми със твоите се сплитат.

 

И пак съм цяла някак си в съня

една надежда тихо ме омайва,

свободна съм и трепетно горя,

а вятърът снагата ми извайва.

 

Усещам любовта ти като стон,

отронен от магическа китара,

душите ни се стрелват във синхрон,

пак слънцето след нас се разпилява.

 

Със утрото се връщам вътре в мен,

една жена - създадена звездица,

живота ми от твоя бряг спасен

ме пренаписва в профил на светица.

 

16.03.2018 г.
Елица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...