В сегашно време…
В сегашно време…
В сегашно време диша моят свят,
чертае той реални коловози,
а пътя ми от слънцето огрян,
към бъдното замислено се носи.
Танцувам аз под вчерашния дъжд,
в дълбокото ми птиците се скитат,
а после те откривам отведнъж,
очите ми със твоите се сплитат.
И пак съм цяла някак си в съня
една надежда тихо ме омайва,
свободна съм и трепетно горя,
а вятърът снагата ми извайва.
Усещам любовта ти като стон,
отронен от магическа китара,
душите ни се стрелват във синхрон,
пак слънцето след нас се разпилява.
Със утрото се връщам вътре в мен,
една жена - създадена звездица,
живота ми от твоя бряг спасен
ме пренаписва в профил на светица.
16.03.2018 г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
