30 mar 2006, 10:25

В секундите между дните 

  Poesía
711 0 10
Насечен сън.
Паля цигара.
Прекалено късно е,
прекалено е рано.
Поглеждам навън.
Навън е тихо.
Прекалено късно е,
и прекалено рано.
Спомени бият лицето ми
в секундите между дните.
Клошарите ме събарят
и с кубинки ме ритат.
Нова цигара.
Предавам се!
Във светлините - шум.
Бягам от всичкото свое си
в насечен сън.
Хора бързат,блъскат се
под огромна реклама.
Знам,прекалено късно е!
Прекалено е рано.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско е!
  • Много ми хареса!!!Наистина...
    "Знам,прекалено късно е!
    Прекалено е рано."
    Това май е наи-хубавата част, в нея е целият смисъл, а в същото време е така противоречива!Но...Браво от мен!
  • Благодаря Кристиане,Мария!
  • Радвам се, че ви допадат нещата,които пиша.Е,поне на повечето от вас...Поздравявам ви всички вас с прекрасните неща, които правите.Е,това исках да ви кажа!
  • Хубаво!
    "Спомени бият лицето ми
    в секундите между дните"
    Браво и от мен Хенри-Ясен!
  • Поздравления! Как добре, до болка усетих този стих! "Насечен сън", дори тази нощ ми се въртяха подобни мисли и ми се искаше да драсна нещо подобно. Много е истинско! ще добавя и от мен едно 6
  • Баба каза да ви кажа Тенк юБлагодаря ви наистина!
  • Настръхнах
  • Хареса ми!
  • Страхотно, както винаги! Браво!!!
Propuestas
: ??:??