В секундите между дните
Насечен сън.
Паля цигара.
Прекалено късно е,
прекалено е рано.
Поглеждам навън.
Навън е тихо.
Прекалено късно е,
и прекалено рано.
Спомени бият лицето ми
в секундите между дните.
Клошарите ме събарят
и с кубинки ме ритат.
Нова цигара.
Предавам се!
Във светлините - шум.
Бягам от всичкото свое си
в насечен сън.
Хора бързат,блъскат се
под огромна реклама.
Знам,прекалено късно е!
Прекалено е рано.
Паля цигара.
Прекалено късно е,
прекалено е рано.
Поглеждам навън.
Навън е тихо.
Прекалено късно е,
и прекалено рано.
Спомени бият лицето ми
в секундите между дните.
Клошарите ме събарят
и с кубинки ме ритат.
Нова цигара.
Предавам се!
Във светлините - шум.
Бягам от всичкото свое си
в насечен сън.
Хора бързат,блъскат се
под огромна реклама.
Знам,прекалено късно е!
Прекалено е рано.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
