21 nov 2015, 19:13

В селския двор

  Poesía
942 0 0

Розови облаци, снимат листата на двора.
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.


Десет кокошки кълват свойте собствени сенки,
а пък петелът разпява нахлулия ден.
Кравите в двора преживят добрата седянка.
Двете прасета не цапат, а рисуват живота в леген.


Патки танцуват с еднакво заучени стъпки.
Пуяк се прави на пъстър, безгрижен балон.
Старо магаре, товар като минало мъкне.
Пърха по спомени неоседланият кон.


Зайци надскачат проблемиq които им пречат.
Блеят по навик две напращели кози.
Нищо различно пред бавната, идваща вечер.
Нищо различно от всички отминали дни.


Точи стопанинът ножа и мисли за жертваq
с която завинаги той да се раздели.
Прозорецът плаче и рони сълзите на времето.
На печката вътре, вода за причастие ври.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...