В селския двор

Розови облаци, снимат листата на двора.
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.

Десет кокошки кълват свойте собствени сенки,
а пък петелът разпява нахлулия ден.
Кравите в двора преживят добрата седянка.
Двете прасета не цапат, а рисуват живота в леген.

Патки танцуват с еднакво заучени стъпки.
Пуяк се прави на пъстър, безгрижен балон.
Старо магаре, товар като минало мъкне.
Пърха по спомени неоседланият кон.

Зайци надскачат проблемиq които им пречат.
Блеят по навик две напращели кози.
Нищо различно пред бавната, идваща вечер.
Нищо различно от всички отминали дни.

Точи стопанинът ножа и мисли за жертваq
с която завинаги той да се раздели.
Прозорецът плаче и рони сълзите на времето.
На печката вътре, вода за причастие ври.