17 dic 2017, 19:25  

Окрилени думи..

  Poesía
902 0 1

 Думите ми полетяха...
с крилете на любовта отлетяха
в безкрайната синева на световете...
до сърца благословени...
... и в тишина споделени...
прегърнати спомени събуждат...
... мечти в мечтание съграждат...
семенца за Чудеса и Щастие посяват
и то не само по Коледа...
и то не само в сънища...
то чудесата се случват за всеки...
докоснат...
от вълшебните искри на любовта...
и никога не закъсняват...
винаги наяве... и винаги навреме...
за всеки...
като Раждане...
като Зов...
като Вълшебна приказка...
като Живот...
като Дни за Обичане...

 

Соня Георгиева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наситено с емоции и благонадеждно! 🌻

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...