В шест вечерта

Sovi4ka (Христина)
53 155

16 ene 2015, 21:21

Poesía » Otra

327 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш дете.

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

– трийсет сребърника в душата дрънчат…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.