Sovi4ka (Христина)
53 155
16 ene 2015, 21:21

В шест вечерта 

  Poesía » Otra
365 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш  дете.

 

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

 

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

 – трийсет сребърника в душата дрънчат…

© Христина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря!
  • Страхотно е!
    Пожелавам ти
    часовниците,
    да заглушат тиктакането си
    и дарът да продължи по-дълго.
Propuestas
: ??:??