В шест вечерта

Poetry » Other

526 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш дете.

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

– трийсет сребърника в душата дрънчат…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sovi4ka (Христина)

благодаря!

2015-01-17T07:18:31+02:00
thedoors (Силвия)

Страхотно е!
Пожелавам ти
часовниците,
да заглушат тиктакането си
и дарът да продължи по-дълго.

2015-01-16T22:15:17+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0