В шест вечерта

Poetry » Other

528 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш дете.

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

– трийсет сребърника в душата дрънчат…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sovi4ka (Христина)

благодаря!

2015-01-17T07:18:31+02:00
thedoors (Силвия)

Страхотно е!
Пожелавам ти
часовниците,
да заглушат тиктакането си
и дарът да продължи по-дълго.

2015-01-16T22:15:17+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0