Jan 16, 2015, 9:21 PM

В шест вечерта 

  Poetry » Other
325 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш  дете.

 

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

 

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

 – трийсет сребърника в душата дрънчат…

© Христина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря!
  • Страхотно е!
    Пожелавам ти
    часовниците,
    да заглушат тиктакането си
    и дарът да продължи по-дълго.
Random works
: ??:??