Sovi4ka (Христина)
53 155
16 янв. 2015 г., 21:21

В шест вечерта 

  Поэзия » Другая
326 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш  дете.

 

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

 

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

 – трийсет сребърника в душата дрънчат…

© Христина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • благодаря!
  • Страхотно е!
    Пожелавам ти
    часовниците,
    да заглушат тиктакането си
    и дарът да продължи по-дълго.
Предложения
: ??:??