16 янв. 2015 г., 21:21

В шест вечерта

533 0 2

Синеоко намигна ми здрача

Пак отляво бие сърце

Непонятно младежки подскача,

Радва се сякаш  дете.

 

Радостта е дар от осъмване

Всичко свършва в шест вечерта

Някъде там има стъмване

По-страшно и от смъртта.

 

В този час настъпва разпятие

И на Кръста се качва денят

Ще възкръсне утрото без понятие

Защо

 – трийсет сребърника в душата дрънчат…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря!
  • Страхотно е!
    Пожелавам ти
    часовниците,
    да заглушат тиктакането си
    и дарът да продължи по-дълго.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...