21 jul 2011, 21:42

В синия град

  Poesía » Civil
614 0 2

 

На Петя Дубарова

 

Най-синьото вълшебство, ето -

долитна в Синия Бургас,

за своя град и за морето

то пееше със чуден глас.

 

Една вълшебница, която

морето сбираше във шепи,

напусна рано свойто ято,

остави песни недопети.

 

Тя не дочака свойто лято

(а бе обрекла се веднъж)

да я погали с длан от злато

и със коси от топъл дъжд.

 

И не прегърна есента си,

"разплакана" и невидяна,

нито догони радостта си

и младостта неизживяна...

 

Едно избързало кокиче

разцъфна в Синия Бургас.

Едно божествено момиче

завинаги остана в нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...