В синия град
На Петя Дубарова
Най-синьото вълшебство, ето -
долитна в Синия Бургас,
за своя град и за морето
то пееше със чуден глас.
Една вълшебница, която
морето сбираше във шепи,
напусна рано свойто ято,
остави песни недопети.
Тя не дочака свойто лято
(а бе обрекла се веднъж)
да я погали с длан от злато
и със коси от топъл дъжд.
И не прегърна есента си,
"разплакана" и невидяна,
нито догони радостта си
и младостта неизживяна...
Едно избързало кокиче
разцъфна в Синия Бургас.
Едно божествено момиче
завинаги остана в нас.
© Славка Любенова All rights reserved.
