На Петя Дубарова
Най-синьото вълшебство, ето -
долитна в Синия Бургас,
за своя град и за морето
то пееше със чуден глас.
Една вълшебница, която
морето сбираше във шепи,
напусна рано свойто ято,
остави песни недопети.
Тя не дочака свойто лято
(а бе обрекла се веднъж)
да я погали с длан от злато ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация