21 июл. 2011 г., 21:42

В синия град

612 0 2

 

На Петя Дубарова

 

Най-синьото вълшебство, ето -

долитна в Синия Бургас,

за своя град и за морето

то пееше със чуден глас.

 

Една вълшебница, която

морето сбираше във шепи,

напусна рано свойто ято,

остави песни недопети.

 

Тя не дочака свойто лято

(а бе обрекла се веднъж)

да я погали с длан от злато

и със коси от топъл дъжд.

 

И не прегърна есента си,

"разплакана" и невидяна,

нито догони радостта си

и младостта неизживяна...

 

Едно избързало кокиче

разцъфна в Синия Бургас.

Едно божествено момиче

завинаги остана в нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...