21 июл. 2011 г., 21:42

В синия град

618 0 2

 

На Петя Дубарова

 

Най-синьото вълшебство, ето -

долитна в Синия Бургас,

за своя град и за морето

то пееше със чуден глас.

 

Една вълшебница, която

морето сбираше във шепи,

напусна рано свойто ято,

остави песни недопети.

 

Тя не дочака свойто лято

(а бе обрекла се веднъж)

да я погали с длан от злато

и със коси от топъл дъжд.

 

И не прегърна есента си,

"разплакана" и невидяна,

нито догони радостта си

и младостта неизживяна...

 

Едно избързало кокиче

разцъфна в Синия Бургас.

Едно божествено момиче

завинаги остана в нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...