Във тъжен блясък шепнат капчици,
полепнала роса по борови иглички.
Въпроси дращят във виждащи очи,
отговарят две прибързани сълзички.
Безценен звук заражда се в скръбта,
във тъжни залези душата бързо зрее.
Подрязаната вейка умножава си плода,
солта разбира няма право да обезсолее.
Изчистен звук се ражда чрез скръбта,
сърцето неусетно ревизира всяка стая.
Открития изникват в дъното на тишина
в болка и тъга искрящо бисерче се вае.