Jul 28, 2021, 11:18 PM

В скръбта

  Poetry
527 0 0

Във тъжен блясък шепнат капчици,

полепнала роса по борови иглички.

Въпроси дращят във виждащи очи,

отговарят две прибързани сълзички.

 

Безценен звук заражда се в скръбта,

във тъжни залези душата бързо зрее.

Подрязаната вейка умножава си плода,

солта разбира няма право да обезсолее.

 

Изчистен звук се ражда чрез скръбта,

сърцето неусетно ревизира всяка стая.

Открития изникват в дъното на тишина

в болка и тъга искрящо бисерче се вае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...