liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА) liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
35
22 feb 2009, 14:17

В следата ти

  Poesía
1.1K 0 6
В следата ти


В следата ти вървя и се намъквам неразбрал,
стъпка ли е оставена в снега фосфориращ?
Отразен в очите ми е светът, оттук побрал
мен, като пътник, сърцето ти сега избиращ.
Върволица от лица и пътеки от следи са,
събират се в кръстопътищата на зимата,
и всички те блестят с уникални свои чудеса,
но сянката ти, минала оттук, ми е любимата.
Търся твоите пътеки и се крия в следите ти,
името ти шепна и го чувам да се връща с ехо,
целувам снежни преспи и се моля за очите ти,
които в ледения вятър се скриват и са крехки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздрав и от мен за хубавия стих:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/18/4r71aPzoNTw
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Радвам се да те чета и тук, Люлина!
    Здравей!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Мъдра философия с тънък слой чувства и надежда. Много добро представяне в поезията. Прекрасен стих, Деси!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Мъдра философия с тънък слой чувства и надежда. Много добро представяне в поезията. Прекрасен стих, Деси!
  • liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
    liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
    Да Абориген не е важно следата да е вярна, важното е постоянството когато някой я следва

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0