22.02.2009 г., 14:17

В следата ти

Поезия

1.1K 0 6

В следата ти

В следата ти вървя и се намъквам неразбрал,
стъпка ли е оставена в снега фосфориращ?
Отразен в очите ми е светът, оттук побрал
мен, като пътник, сърцето ти сега избиращ.
Върволица от лица и пътеки от следи са,
събират се в кръстопътищата на зимата,
и всички те блестят с уникални свои чудеса,
но сянката ти, минала оттук, ми е любимата.
Търся твоите пътеки и се крия в следите ти,
името ти шепна и го чувам да се връща с ехо,
целувам снежни преспи и се моля за очите ти,
които в ледения вятър се скриват и са крехки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрав и от мен за хубавия стих:

http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/18/4r71aPzoNTw

2010-02-06T17:28:21+02:00
voda (Елица Ангелова)

Радвам се да те чета и тук, Люлина!
Здравей!

2009-02-22T23:14:13+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Мъдра философия с тънък слой чувства и надежда. Много добро представяне в поезията. Прекрасен стих, Деси!

2009-02-22T17:52:18+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Мъдра философия с тънък слой чувства и надежда. Много добро представяне в поезията. Прекрасен стих, Деси!

2009-02-22T17:52:14+02:00
liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)

Да Абориген не е важно следата да е вярна, важното е постоянството когато някой я следва

2009-02-22T16:30:41+02:00