Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18078
16 nov 2021, 13:52  

В следващия стих 

  Poesía » Otra
324 4 5

Поне за мъничко ела и поседни,
не няма да досаждам. Обещавам!
Не часове, а дълги, тъжни, мрачни дни,
откакто си отиде, съм такава.

Изписах аз за теб до хоризонта чак,
небесна книга с болката позната.
Дали не си видяла, обич моя знак?
Ако не си – смени си очилата.

И от какво стихът болезнен се роди,
от някакви побъркали се музи?
Или пък споменът на прашното преди,
сизифовски пак делника тътрузи?

А нощем знам, че си по-будна от свещта,
с която пращам хиляди сигнали.
Седни, да ти досаждам, вярвай ми не ща!
Е, май сме безвъзвратно остаряли.

Какво ли друго мога още да река?
За да ме чуеш... Лай... Проклето куче!
Но знам, че няма да е винаги така
и в следващия стих, ще ми се случиш.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??