Мимче (Милена)
38 276
11 feb 2009, 21:50

В смирената нощ 

  Poesía » De amor
748 0 7

Нощта се смири

и вече не хвърля звездите по нас.

Луната се скри

във сивия облачен шал.

Сега сме сами.

Далеч сме от всички лъжи,

от всички съмнения,

от всички вини, от всички обиди -

като камъни

по гърба ни запратени...

 Нощта ни прости,

че живяхме

в минути откраднати,

че споделяхме общи мечти,

на пътища чужди попаднали.

Сега сме сами.

Ръце здраво стискаме,

наоколо всичко мълчи...

Даже вятърът тъмно притихнал е...

Вината събличам,

захвърлям я - дрипа съдрана!

Сега те обичам!

В смирената нощ всички наши дни

са събрани.

© Милена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??