В смирената нощ
Нощта се смири
и вече не хвърля звездите по нас.
Луната се скри
във сивия облачен шал.
Сега сме сами.
Далеч сме от всички лъжи,
от всички съмнения,
от всички вини, от всички обиди -
като камъни
по гърба ни запратени...
Нощта ни прости,
че живяхме
в минути откраднати,
че споделяхме общи мечти,
на пътища чужди попаднали.
Сега сме сами.
Ръце здраво стискаме,
наоколо всичко мълчи...
Даже вятърът тъмно притихнал е...
Вината събличам,
захвърлям я - дрипа съдрана!
Сега те обичам!
В смирената нощ всички наши дни
са събрани.
© Милена All rights reserved.
